Пак земетресения – Охайо забранява добива на шистов газ

Нови сведения за проблеми в добива на шистов газ, който чука и на българската врата: заради 11 земетресения за последните 9 месеца в регион на щата Охайо, където добивът на шистов газ е широко застъпен, щатските власти спряха дейността на четири добивни обекта за неопределен период от време.

По информация на местната преса, в град Юнгстаун в североизточната част на щата Охайо през почивните дни се е случило поредното земетресение с магнитуд 4.0. Тъй като регионът е бил сеизмично стабилен преди там да дойдат газовите компании, щатските власти са счели, че техниката за добив, известна като хидравлично фрактуриране, стои в основата на земетръсната активност.

Фрактурирането представлява впръскване дълбоко в земните недра на струи вода под високо налягане, които разбиват скалите и извличат разпръснатия природен газ. Водата, използвана във фрактурирането, е смесена със стотици химикали, някои от тях опасни за живота и здравето на хората. Природозащитниците твърдят, че това е пагубно; компаниите – че риск няма.

Във Великобритания наскоро също беше издадена забрана за добив за неопределен период от време, тъй като земетръсната активност в Ланкашир се беше засилила и населението в няколко селища край сонди за шистов газ беше изплашено от серия малки земетресения.

Властите в Охайо заявяват, че преди работата на сондите да се възобнови, трябва да се проучи по-подробно потенциалния риск от земетресения във връзка с добива на шистов газ чрез фрактуриране.

Според данни от 2008 г., в САЩ има 33 000 сонди за шистов газ. Финансовите интереси в тази дейност са много силни; по време на президентството на Джордж Буш отрасълът остана извън регулация, а Агенцията по опазване на околната среда не смееше да вземе категорично становище.

Според американски геолози, там където се практикува фрактуриране има и засилване на сеизмичната активност. В щатите Арканзас, Оклахома и Тексас в последно време – съвпадащо с възхода на индустрията шистов газ – има рязък ръст на броя на земетресенията. В Охайо щатският геолог Махйкъл Хансен твърди: „има малко съмнение“, че между сондажите и земетресенията има връзка.

Науката тепърва трябва да установи с по-голяма сигурност наличието на причинно следствена връзка между фрактуриране и земетресения, като индустрията със сигурност ще я оспори. Няколко години трябваха на щатската екологична агенция да заключи, че сондите за шистов газ може би замърсяват подпочвените води.

САЩ фрактурира Европа

Дори когато все повече европейски правителства обмислят да последват примера на Франция и да не допуснат разпространяването на противоречивия метод за добив на шистов газ в своите държави, голямата политика не спира да работи за налагане на големите финансови интереси на нефтогазовия бизнес.

В това отношение водеща роля играе една трансатлантическа институция: Енергиен съвет Съединени щати – Европейски съюз. Този съвет има за цел да се превърне в координационен механизъм, който да се грижи за цели като енергийна сигурност, нови енергийни технологии и преодоляване на екологичните рискове (и съпротиви) в енергетиката.

Учреден преди две години, преди месец Енергийният съвет беше подсилен с преговори между държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън и енергийния секретар Стивън Чу – и енергийния комисар Гюнтер Йотингер и международния комисар Катрин Аштън от страна на ЕС.

Според енергийния експерт Александрос Питърсън, най-важният въпрос, който се разглежда от този Съвет е тъкмо този, за който се говори най-малко – шистовият газ.

В новините Енергийният съвет САЩ – ЕС влиза най-вече с технически въпроси или проблеми на бъдещето – например общи енергийни стандарти, политики за насърчаване на електромобилите, ядрена безопасност. Той разбира се се занимава и с геополитика, например включване на Украйна в западното енергийно уравнение и изграждане на Южен газов коридор.

Според Александрос Питърсън, автор с нарастваща световна популярност, най-важното постижение на Енергийния съвет досега обаче е споразумението да се „продължи диалога“ за неконвенционалният газ, както бюрократите в Европа предпочитат да го наричат.

Това обяснява защо комисар Йотингер толкова последователно налага „неконвенционалния“ шистов газ като жизнена енергийна алтернатива за Европа. Става ясно също защо в Пътната карта на европейската енергетика – визията за развитие на сектора до 2050 г. - добивът на шистов газ се посочва като нещо, което така или иначе ще го има.

„Не е тайна, че революцията на природния газ в САЩ не се посреща със същия ентусиазъм в Европа“ - коментира Питърсън. След забраната на Франция, и други влиятелни европейски държави обсъждат сходни рестрикции. Причина са гръмките протести на природозащитниците, които виждат в шистовия газ новото „корпоративно зло, с което да се борят“.

Питърсън, който е съветник във вашингтонския Институт Удроу Уилсън, критикува потайността на трансатлантическия Енергиен съвет по въпроса за шистовия газ. Според него, ако се рекламира правилно, шистовият газ може да се превърне в европейската алтернатива за „опасния руски газ“, при наличието на строг надзор и подходящи технологии.

Дали ще стане така или не – засега е ясно само, че САЩ са проповедник на шистовия газ из целия свят, а ЕС най-сериозният опонент. Засега. Това разминаване според Питърсън може да затъмни всичко останало в енергийното сътрудничество между ЕС и САЩ. Енергийният съвет всъщност съществува, за да не се случи това „затъмняване“.