Българската стабилност е мит

В края на първото тримесечие процентът на необслужените кредити ще отиде на 24%, а до началото на май – на 25%, тоест една четвърт от всички кредити. Тази прогноза дава финансистът Кольо Парамов, който споделя вижданията си за състоянието на българската икономика на блога на журналиста Живко Желев.

Според Парамов, масовото раздаване на кредити компенсира намалението на заплатите и другите доходи сред населението и създава привидно спокойствие. „Но утре това може да се обърне в публична демонстрация на недоволство срещу бедността и мизерията“ - твърди експертът.

Проблемните кредити на фирмите и домакинствата са само един от фактите, които противоречат на представата за великата българска стабилност. Междуфирмената задлъжнялост ще се превърне „във фундаментален проблем за българската икономика през следващите 5 – 7 – 10 години“, прогнозира Парамов.

Той цитира данни на Българската стопанска камара, че 80% от българските фирми имат несъбрани вземания. Този „икономически бич“ по различни оценки възлиза на 100 – 150 млрд. лева. Парамов обаче дава по-ниска оценка – един годишен държавен бюджет.

Дори да е така, за да изчистим този дълг в следващите десет години ще трябва да отделяме „5 – 7 млрд. лева ежегодно плюс 2 млрд. лихви или общо 10 – 12 милиарда лева“, твърди експертът /тоест разчетите му се отнасят не за правителствения годишен бюджет, а за годишния брутен продукт на цялата държава, бл.ред./.

Да си купиш парламентарна група

Такива отчисления са непосилна задача за една неработеща икономика – категоричен е Парамов. За него българската икономика е „неструктурирана отраслево, без нито един значим европейски или световен бранд и зависима от външни офшорни заеми с неизвестен произход“.

Въпросните офшорни заеми стоят в основата на друг мит за финансовата ни стабилност – те се представят /в платежния баланс/ като заеми на чуждестранни фирми и физически лица. „По този начин олигархията и част от мафията регламентират скритите си ресурси и допълват грешната представа за финансова стабилност на България“ - твърди Парамов и отбелязва:

„Циниците биха казали – какво по-хубаво от това мафиотският капитал от хероин и цигари да дойде през офшорките и да купи 4 – 5 – 10 хотела на Слънчев бряг? Да, но този капитал утре ще иска да има не един и двама депутати в парламента, а цяла парламентарна група“.

Реалността е под водата

Правителството на Бойко Борисов управлява България от 26 месеца и половина, тоест от точно една десета от прехода. Не е справедливо то да консумира девет десети от негативите, особено като знаем по какви причини то дойде на власт и че работи в условията на най-тежкия паричен режим – изтъква финансистът.

Блогърът Живко Желев коментира в тази връзка: „В последните няколко месеца г-н Парамов открито заявява своите симпатии към правителството на Б. Борисов. Симпатии, които ... повече напомнят съчувствие, да не кажа съжаление“.

„Ще бъде пресилено да му приписваме пасивите на цялата крадлива политическа класа от времето на прехода“ - отбелязва Парамов, но изтъква: „Реалностите в икономиката трябва да се посочат, за да проумеем и общата парична матрица. Сега не е времето да се самозаблуждаваме, тъй като през 2012 година започва възможно най-трудния период на прехода – третичното разпределение на капитала“.

Това третично разпределение на капитала според него се проявява във факта, че банките вече имат толкова много недвижима собственост, че трудно ще успеят да я преразпределят /препродадат/. И банковата система ще изпадне в стагнация.

Стабилен си, ако потреблението е нормално

„Понятие под водата“, „абстрактна материя“, „реалности, които тънат в мъгла“, „хаос в измерването на общественото състояние и нагласи“. С подобни фрази Кольо Парамов подчертава тезата си, че „държавата сякаш умишлено не иска да приведе в ред информационните и статистически масиви“.

Вместо това се тиражират „припознати икономически елементи и стойности, които се превръщат в база за оценка, но не са същностния актив на едно действащо стопанство“. Тези подвеждащи статистики, демонстриращи стабилност, са особено характерни във външния сектор.

„Ако успееш да направиш износ за 4 – 5 милиарда долара, дори да имаш лоши междинни резултати, можеш да отчетеш сравнително добра външна стабилност“.

Финансовата стабилност на една държава обикновено се свързва с темповете на потребление – твърди финансистът Парамов. За каква стабилност можем да говорим, щом последните изследвания дават плашещи цифри: 92% от телешкото и 77% от свинското месо е внос, а най-смущаващото е, че вносът на прясно мляко отива към 61 – 62 %.

Потреблението на българското семейство рязко върви надолу, тъй като е изцяло обвързано с минималните доходи от работна заплата. Спадът в потреблението само за последните 3 – 4 месеца е 8%, твърди експертът.

В България се проявяват драстични полярности: само 5 – 7% от ромското население има редовна годишна заетост, докато в градовете от „условната рента“ се обогатява една тънка прослойка от 0.2% от населението. Разбира се, това също не говори за стабилност.

Емигранти и гърци

Кольо Парамов дискутира, че лъжливото усещане за стабилност в потреблението и спестяванията у нас се дължи и на два други, външни и твърде променливи фактора. Единият са постъпващите парични ресурси от българските гастарбайтери в чужбина. Част от тези пари влизат за директно потребление, а други – за спестявания.

„Наличието на влогове по сметките създава допълнително грешна представа за свободния паричен ресурс, който трупа лихви за потребление. Голяма част от „твърдите“ спестявания са насочени директно към осигуряване на второ жилище“ - коментира той ситуацията около емигрантските пари.

Вторият фактор са спестяванията на гръцки граждани, които влагат парите си в гръцки банки в България. Предполага се, че стабилността на валутния борд е привлякла над 2 милиарда евро гръцки спестявания в гръцките банки, който владеят 34 – 37% процента от нашия пазар.

Тоест около 5 милиарда лева, близо половината от дребните влогове в България, са на гръцки граждани. Този факт може да се оцени от много гледни точки, но със сигурност влиза в противоречие с разпространяваното становище, че изплашените от кризата българи са сложили парите си в банките и сега стоят върху купища пари.

Изненада

Най-голямата изненада за 2012 г. според Кольо Парамов ще бъде при лизинга на машините и при краткорсочните битови кредити над 20 хиляди лева.