Защо Гърция не може да се реформира?

Гърция се нуждае от разрешение на парадокса в който се намира: тя е в средата на най-голямата си екзистенциална криза и въпреки това сякаш няма енергията да осъществи дълбоките реформи, които според по-голяма част от електората трябва да бъдат извършени. След добрия старт през 2010 година, удачният момент за реформите се разми през 2011 година. Решимостта на правителството бе заменена от нерешителност. Страната изглежда в задънена улица. Разбира се, има огромно желание за промяна от страна на хората, които са разочаровани от несправедливостите и некомпетентността. Същевременно има огромно предлагане на програми за реформа, написани под чужда експертиза и чиято философия може най-просто да се обобщи по следния начин: необходимо е по-малък, но по-компетентен държавен сектор и по-голям и по-конкурентоспособен частен сектор.

Анализът е на Никос Тсафос, който публикува размислите си относно гръцката криза в блога greekdefaultwatch.

Разсъждавайки по парадокса на Гърция, трябва да сме наясно с разликата между това да имащ желание за реформи и това, да имаш капацитет за реформи. Когато говорим за желанието, имаме предвид степента, в която обществото е постигнало консенсус по този въпрос и честотата, с която този въпрос се артикулира в дневния ред на обществото. Защото в дадена страна може да преобладава схващането, че е нужна промяна, но може да няма консенсус за това как да се достигне до тази промяна. Разбира се трябва да има яснота и за това какво точно означава промяната.

Помислете си за Египет или за Арабската пролет като цяло. Там ясно проличава контрастът между желанието за промяна и липсата на административен и качествен капацитет за осъществяването на тази промяна.

Комбинирайки различните възможности, най-общо ситуациите в държавите могат да се изброят така:

- държава, която нито има желание, нито капацитет за промяна;
- държава, в която има и желание, и капацитет за промяна;
- държава, в която има желание, но няма капацитет за промяна;
- държава, в която няма желание, но има капацитет за промяна.

Къде е Гърция в тази матрица?

Няма съмнение, че капацитетът за реформи в страната е малък. Надграждането върху способността на правителството да управлява изисква промени в законите и в обичаите. Слабата публична администрация означава, че държавната бюрокрация не може да инициира, да приеме новите закони, да координира действията и да извърши промяната. Реформата може да бъде на парче, да е просто за имитация на реформа или въобще да не се извърши.

През 2011 година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие направи коментар на публичната администрация на Гърция със следните думи: Очевидната неспособност на гръцкото правителство да приложи мерките, които трябва, кореспондират с общата слабост на администрацията. Централният административен апарат на страната е разяждан от неефективни структури, които нямат адекватен достъп до информация и на които им липсва координация. Такива проблеми съществуват в Гърция много преди финансовата криза и причиняват значителни щети за гръцката икономика и общество.

Гръцките реформи обаче зависят от темпа на институционална промяна в публичната администрация. Но тук също има проблем. За да редуцира бюджетния дефицит, парламентът поиска да свие броя на държавните служители със 150 хил. души между 2010 и 2015 година. Това е съкращение от 22%, което, разбира се, е необходимо, защото от една страна намалява натиска върху бюджета за заплати и от друга, защото това означава по-малко пенсии, които бюджетът ще плаща.

Но това съкращение не зависи от резултатите, които тези служители са постигнали и се получава, че в много от случаите държавата се разделя със способни кадри. Дори често се казва, че биват уволнявани само кадърните в системата, а с оредяването на редиците, напрежението в службите расте.

Желанието за реформи е доста по-трудно за измерване. През април 2011 година допитване до народа показа, че 60% от хората симпатизират на частния сектор в Гърция, а 20% споделят съпричастност с проблемите на държавния сектор. 69% от анкетираните смятат, че икономическия растеж на страната зависи от частния сектор.

Най-големият спад в публичната подкрепа за управляващата паркия ПАСОК дойде с решението на правителството да стартира реформата. Пристъпвайки към  действия в тази посока, партията изгуби подкрепата от мнозинството, което всъщност искаше промяна за Гърция.

По отношение на консенсуса за необходимостта от реформа, има доказателства, че такова единомислие съществува сред гърците. Проучване показва, че според 56% от хората Гърция се нуждае от радикална реформа, а 33% смятат, че дори е настанало време за революция. От 1999 година радикалните идеи набират скорост, като под радикални се има предвид, че малки промени не са в състояние да предизвикат големи реформи и ето защо е необходима революция.

Въпреки растящото неудовлетворение обаче липсва единомислие по въпроса какво точно бе сгрешено. Най-яркият пример за това идва от отговорите на въпроса: Колко отговорни са различните партии и институции за натрупването на гръцкия дълг? Гръцкото общество вини за дълговете не само правителствата, но и банките - както гръцките банки, така и чуждестранните банки. Близо половината от отговорилите на този въпрос хвърлят обвинения и върху гръцкото население, а 44% виждат в обединената парична единица - еврото причина за натрупването на толкова големи дългове.

Това показва, че няма консенсус около това с кой сектор да започнат промените. Ако общественото мнение вини за гръцкия дълг спекулантите, банките и силните европейски държави, то очевидно няма основания да се смята, че промените трябва да стартират на гръцка територия. По същия начин, ако вината се хвърля върху гръцките правителства, това означава, че за достатъчна промяна може да се счете замяната на лошите политици с нови лидери.

Казаното до тук показва, че дори и Гърция да желае реформи й липсва административен капацитет да ги извърши, а обществото не е консолидирано във вижданията си за това кое трябва да се промени и как. Политиката е в ръцете на политиците, които също са водени от своите интереси. Реформите се нуждаят от шампиони-политици и шампиони-общественици. Нуждаят се също от сила и от улавяне на момента, в който да преборят опозицията на статуквото. Така идва въпросът: Дали реформаторското движение в Гърция изживява своя момент?

По същество ПАСО е разединен по въпроса за реформите. Докато бившият премиер искрено вярваше в необходимостта от радикални промени, то той никога не успя да създаде консенсус в кабинета си, който да подкрепи тази негова позиция. Като резултат се получиха битки между министрите, а включително и в обществото, за това какъв трябва да бъде дневният ред на промените. Това обаче е резултат от идеологията, която водещата партия проповядва. Социалистическа партия да управлява икономиката на страната по пазарни правила е доста трудно начинание. За основната опозиционна партия от първостепенно значение бе да се предизвикат предсрочни избори, които, за да бъдат спечелени, изискваха да се подчертават неуспехите на правителството. А това е блед опит желанията за дълбоки реформи да се прикрият под булото на смяна на политическия елит.

Какво обаче се случва с хората? Интересно е да се проследи кой би спечелил и кой би загубил от промяната. Има около 700 000 служители в публичния сектор и около 2 млн. души, които са облагодетелствани от старата система. От друга страна в частния сектор, който на практика субсидира държавния сектор, работят 1.3 млн. души. В Гърция живеят и 850 хил. безработни, към които се прибавят 2.1 млн. души икономически неактивно население и 2.1 млн. пенсионери.

Друг разрез на обществото по интереси дават протестите и броя на хората, които ги подкрепят. Те са пъстра група, в която има хора, които се противопоставят на промените, защото рискуват да загубят от тях. Има такива, които се дразнят на политическата система. Има обаче и такива, които са разочаровани, че промяната не идва достатъчно бързо. Участието в протестите варира от 12% до 29% от обществото. Повече от половината протестиращи са от частния сектор, като сред тях има както работници, така и работодатели. Служителите в публичния сектор са едва една шеста от стачниците. Пенсионерите и икономически неактивното население допълват баланса.

Този анализ показва две основни неща. Първото е, че Гърция се нуждае от обновление на административния си капацитет, за да може той да е в състояние да извърши реформата. Трябва не само да се променят дългогодишните вредни практики в системата, но и да се има предвид, че реформирайки се системата губи ценни кадри, което може да забави процесите.

На второ място желанието за реформи съществува в обществото, но не на всички политически нива. Публиката сякаш приветства промените, но все още няма единодушие за това как Гърция се озова тук, какви са опциите от тук нататък и какво бъдеще за страната дават тези възможности за действие. Хората може да се съгласят по въпроса, че реформа е необходима, но да не постигнат еднакви виждания относно как страната попадна в тази бъркотия. Така те трудно ще видят какъв е най-подходящия изход от създалата се криза.

Гърция има и проблем и  с лидерите си. Ако правителството бе способно да яхне обществената подкрепа за реформа, която вече съществуваше, то можеше да създаде прореформистки настроен електорат, който да триумфира над опозицията. Вместо това правителството остана заклещено между тях. И докато реформата конфронтира мнозинството на онези, които ще изгубят от нея и малцинството на онези, които ще спечелят от промяната, процесът ще бъде бавен. /greekdefaultwatch.com