Два въпроса за 1 трилион евро

1) По-високите бюджетни разходи водят ли до по-висок растеж и по-богати граждани?

2) По-ниските лихви и по-голямото парично предлагане водят ли до по-висок растеж и по-богати граждани?

Защо задавам точно тези въпроси?

Чували сме много уж логично звучащи коментари:

• „Защо фискалните цифри да са по-важни от съдбата на хората?”
• „Бюджетната дисциплина не трябва да е самоцел”
• „Трябва ли в най-бедната държава в ЕС да сме по-големи светци и от папата?”
• „Да вдигнем доходите, за да нарастне потреблението”

Аз обаче вярвам в друга логика. Валутният борд и бюджетните излишъци създадоха предпоставки България да постигне най-големите си икономически успехи (до 2008 г.) в новата си история. Без бюджетна и валутна дисциплина бързо се връщаме към 1996-7 г. Натам сега са се запътили някои от развитите държави.

Защо тези въпроси струват 1 трилион евро?

А) Това е мащабът на годишните бюджетни дефицити в САЩ, както и в ЕС. Против дефицитите съм изобщо

Б) Това е горе-долу сумата, нужна за спасяване на страните от Еврозоната от фалит – поне за няколко месеца напред

В) Това е порядъкът на периодичното печатане на пари, наричано в САЩ Quantitative Easing (нещо като „количествено разхлабване” на монетарната дисциплина), което досега е довело само до частични резултати

Г) Сигурно толкова би платило човечеството на някой гений, за да покаже нестандартен път за излизане от сегашната криза, но засега не сме го припознали

1. ЕФЕКТИ ОТ БЮДЖЕТНИТЕ ДЕФИЦИТИ

+ Те биха могли краткосрочно да помогнат за повишаване на търсенето в икономиката, но при следните условия:

• Държавите да не са силно задлъжнели. Днес не е така.
• Да има огромно доверие в платежоспособността на правителствата, потвърдено и от високите рейтинги на кредитните агенции. Сега тенденцията е обратна.
• Демографската ситуация да бъде позитивна, за да може бъдещите поколения лесно да изплатят днешните дългове. Днес категорично не е така – и растежът, и пенсионните модели са застрашени със застаряващото население.
• Това лекарство да е с временен характер и с елемент на изненада за икономиката. През последните години обаче в много държави дефицитите станаха хронични и огромни. Поради предозирането страничните ефекти надделяха, а ползите изчезнаха. Една енергийна напитка преди изпит може да помогне, но по пет всеки ден в крайна сметка ще погубят студента.

– Хроничните дефицити неизбежно водят до:

• Повишаване на публичния дълг
• Понижаване на кредитния рейтинг
• Експоненциално покачване на лихвените разходи за обслужване на дълга – веднъж заради по-високия му размер; втори път заради по-високата рискова премия, изисквана от инвеститорите
• Тези разходи пък водят или до намаляване на възможностите за нелихвени разходи (пенсии, инвестиции и др.), или по-вероятно до още по-големи дефицити, тъй като никой не обича затягане на коланите. Лавината е тръгнала и толкова трудно може да бъде спряна, колкото да откажем наркоман от кокаина
• Много е важен т.нар. crowding-out ефект, който изцяло се пренебрегва от кейнсианците. В основата му е изместване на частните инвестиции от публичните разходи. Например, една банка може да избере дали да финансира нов завод или с тези пари да купи държавни облигации. Тогава заводът, който би създал растеж и работни места, може изобщо да не бъде построен. Пенсионен фонд може да финансира листването на растяща компания на борсата или да изхарчи парите на аукцион за ДЦК.
• По-високи лихвени проценти
• По-висока инфлация
• Девалвация на валутата
• Изпаряващо се доверие в държавата, липса на инвестиции
• Бягство на капиталите към чужбина

Не ви ли звучи познато? Точно това се случва в Европа през последните години. Някой да е инвестирал на юг от ГКПП Кулата напоследък?

Защо не работи формулата за разумни дефицити?

Защото управляващите и общественото мнение не са като добрите лекари, които хладнокръвно предписват доза, а са като малки деца, които винаги искат още един шоколад. Няма политик, който преди избори да не е изкушен да харчи повече. Вижте историята на последното десетилетие. В едни от най-златните години за световната икономика държавите трябваше да постигат излишъци и да си намалят дълговете – точно както направи България. А САЩ, Унгария, Гърция, Италия и десетки други правиха точно обратното. Защо? Да отговорят феновете на дефицитите. Аз вярвам в теорията за децата и шоколада. А да не би тези държави да постигнаха по-висок растеж или да привлякоха повече инвестиции от нас? Не, просто световната икономика катастрофира.

Ако някой не е съгласен, нека даде пример с поне една държава през последното десетилетие, която е процъфтяла благодарение на дефицити.

Какъв е отговорът на популистите?

Те казват: виждаме, че вече няколко години политиката на бюджетни ограничения не действа. Време е да харчим още повече, за да стимулираме растежа.

Моят контраотговор

Кои бюджетни ограничения не действат? Щеше да има такива, ако държавите дружно имаха излишъци, а те още имат рекордни дефицити. Какво му е рестриктивното на 10% дефицит в Гърция за 2011 г. или 9% в САЩ? Повечето държави все още се пързалят надолу по гореописаната спирала. Нужни са години с истински ограничения и намаляване на дълговете, за да се възстанови доверието. Лошото е, че е възможно следващият изборен цикъл да доведе на власт управляващи с още по-слаб афинитет към фискалната дисциплина.

2. ЕФЕКТИ ОТ ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ

Въпросът дали в тази ситуация печатането на пари в огромни количества е полезно или безкрайно вредно също е интересен.

Основното монетарно уравнение

Y*P=M*V

Y – номинален БВП

P – ценово равнище

M – маса на парите в обращение

V – скорост на обращение на парите

Монетаристите могат да обяснят повечето процеси в икономиката чрез промените в тези 4 параметъра. При равни други условия, нарастването на М ще доведе предимно до покачване на P, т.е. до инфлация.

Кризата на доверието срина скоростта на обращение

В момента обаче ситуацията не е стандартна. Поредицата от кризи след 2007 г. доведе до безпрецедентна „суша” в паричното обращение. Банките не дават кредити – домакинствата не харчат – продажбите и производството не вървят – фирмите не инвестират – всеки си стиска кеша и не го харчи за нищо. Това предизвика тежка рецесия в Европа и САЩ.

Нямам точни данни за промените в скоростта на обращение на парите в различните държави, ако изобщо има надеждни измерители. Усещането ми е, че в САЩ този показател е паднал почти наполовина, а в Европа по-малко, но значително. В такава ситуация умереният растеж на паричното предлагане не е задължително да доведе до инфлация. По-скоро липсата на пари води до дефлация (най-напред на цените на активите) и до рецесия.

Подобно е мнението на Проф. Стийв Ханке (вижте неговата статия на стр. ХХ). Според него в момента широкият индекс на паричното предлагане М4 не показва опасност от инфлация, а от рецесия.

Материалът е включен в бр. 9 на икономическия бюлетин Експат Компас.

Визитка

Николай Василев е управляващ партньор в инвестиционната компания „Експат Капитал”. Преди това той е министър в две последователни правителства – министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.), вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.), вицепремиер и министър на икономиката (2001 – 2003 г.). Преди да се върне в България, Николай Василев има 6 години опит в областта на инвестиционното банкиране и консултиране в Будапеща, Токио, Ню Йорк и Лондон, където е работил за няколко мултинационални компании. Той е финансист по образование, притежава престижната професионална степен CFA (сертифициран финансов аналитик).