Руска прегръдка задушава българската икономика

Българската икономика постига успехи, нараствайки стойностния обем на износа, но все още вносът значително превишава износа на страната, показват актуалните данни на Националния статистически институт.

5.813 млрд. лева е отрицателното ни търговско салдо през 2011 г., изчислено по цени износ FOB – внос CIF. Дефицитът във външната ни търговия намалява с 1.39 млрд. лв. спрямо постижението на миналата година, т.е. подобрението е точно 19.3%. През 2010 г. търговският ни дефицит беше 7.2 млрд. лв.

Данните сочат, че 43% от търговския дефицит е натрупан в последните три месеца на годината. Без по-сериозни изменения в износа /с изключение на спад през декември, който може да е чисто сезонен/, през Q4 отчитаме по-голям внос - главно за сметка на внос на продукция от Европейския съюз.

Това може да се разгледа и в положителен смисъл, като възстановяване на потреблението на вътрешния пазар. В същото време вносът от трети страни, в който преобладават енергийните източници от Русия и Украйна, не показва по-драстичен ръст през последните три месеца.

Той просто е смазващо висок през цялата година.

Общо през 2011 г. износът ни е на стойност 39.307 млрд. лв. В това число 24.434 млрд. лв са изнесени за европейските страни, т.е. 62% от българския износ е за ЕС.

Вносът ни за миналата година е оценен на 45.121 млрд. лв., в това число 24.490 млрд. лв. от Европейския съюз, или 54.3%.

Следователно България поддържа балансирани търговски отношения с Европейския съюз, което е много положителен признак за нашата икономика и говори за засилена интеграция с европейското икономическо пространство.

В същото време търговският дефицит на България с Русия е огромен. Над 7 млрд. лв. - и нараства!

Търговският ни дефицит с Русия през 2011 г. се увеличава с 34% на годишна база и вече доближава 10% от българския БВП. Свидетели сме на огромен политически проблем в българската икономика; на дебела черна маймуна, която българските политици сякаш се правят, че не съществува.

С подобен търговски дефицит е редно да си зададем въпроса доколко въобще можем да постигнем някакъв стопански напредък в настоящия икономически модел.

Докато Русия не отвори пазарите си за българската продукция, за да компенсира този непосилен дисбаланс, българската икономика полага Сизифов труд. Москва и София продължават да се преструват, че нещата са в кръга на нормалното, но вече е очевидно, че за България е много по-изгодно да се ориентира към Арабския свят за доставките си на енергия. Арабите поне са склонни на повече внос от България.

Енергийните руски мегапроекти Южен поток и АЕЦ Белене не могат да се разгледат изолирано от факта, че търговският дефицит на България с Русия гони 5 млрд. долара.

През 2010 г. България вече имаше 5.25 млрд. лв. търговски дефицит с Русия. През 2011 г. износът на България за Русия е нараснал с 19%, а вносът с 32%.

Значи отговарящите за външната икономическа политика на България въобще не са си свършили работата. Но те разбира се са взимали заплати, а и разни суми за "представителни" разходи.

Въпросът за руския търговски дефицит е един от трите най-важни за българската дългосрочна икономическа политика: заедно със съдбата на валутните резерви на паричния съвет и отрасловата специализация на България в сектори с висока добавена стойност.

Да бъдем реалисти, единствената възможност за стапяне на енергийната зависимост, даваща на Русия имперски десятък от България, е трите ключа на българската икономика взаимно да се неутрализират.